Т върденията за откриването на Граала, който ще направи електромобилите масови, са толкова чести, че вече сме свикнали с подобни писания. Но изглежда, че Stellantis е сериозен с темата литиево-серни батерии, които биха стрували наполовина на цената на kWh сега на литиево-йонните. Нещо повече, новата технология би подобрила скоростта на бързо зареждане с 50%, като в същото време самата батерия ще е много по-лека.
Stellantis се стреми тази нова технология са е в основа на новите им електромобили до 2030 г., пише Autocar. Технологията се разработва в сътрудничество с базираната в Тексас Zeta Energy, която работи по литиево-серни батерии още от 2014 г.
Ключовото нещо при новата батерия е количеството енергия, което може да съхранява, т. нар. енергийна плътност. Данните за енергийната плътност на литиево-йонните батерии варират в зависимост от вида на батерията и химичния им състав. Изборът на елементи има отношение и към екологичнита качества и устойчивост.
Два от най-често срещаните видове батерии днес са LFP (литиево-желязо-фосфатни) и NMC (никел-манган-кобалтови). Предимството на NMC батерия е по-високата енергийна плътност, докато LFP батериите се считат за по-безопасни, по-дълготрайни и използват по-евтини, по-малко вредни за околната среда елементи.
Литиевата сяра обещава най-доброто от двата свята и не изисква никел, манган, кобалт или графит. Основните разлики са в химията на катода (положителен електрод) и анода (отрицателен електрод) във всяка клетка. Всички съществуващи литиево-йонни EV батерии имат аноди на базата на графит, като катодите се състоят от материали, които дават името на всеки различен тип.
Катодът на Zeta Energy е базиран на сулфурирани въглеродни материали. Компанията казва, че е стабилен и дава по-добра производителност от съществуващите катоди на метална основа. Другата основна част е анодът. Един от най-ранните прототипи на литиеви батерии имаше литиев метален анод, който на теория позволява ултра бързо зареждане и висока енергийна плътност. Един от проблемите е, че литиевите метални аноди развиват дендрити, които са като пипала, които се простират към катода. В крайна сметка тези смъртоносни структури проникват през разделителната мембрана между двата електрода, причинявайки късо съединение и разрушават батерията.
Литиево-серната батерия има метални аноди, но те се състоят от вертикално подредени въглеродни нанотръби (представете си микроскопични въглеродни сламки за пиене, стоящи на края и пълни с литиеви йони), които не произвеждат дендрити. Като се има предвид, че батерията може да бъде 40% от цената на EV, новата батерия има потенциала да направи EV значително по-евтини.
Междувременно Stellantis обяви изграждането на съвместен завод с CATL за над 3,5 млрд. евро LFP батерии в Сарагоса, Испания.